DiabetInfo.com

 
  • Онлайн Консултации
  • Речник
  • Форум
  • Връзки
  • Контакти

  • Всичко за диабета
  • Диабет Тип 1
  • Диабет Тип 2
  • Консултанти в сайта
  • Доц. д-р К. Христозов
  • Проф. д-р В. Цанева
  • Лечение
  • Инсулин
  • Инсулинови аналози
  • Таблетки
  • Новини и проучвания
  • Новини
  • Проучвания
  • Полезни съвети
  • Важно е да знаете ...
  • Превенция на диабета
  • Диагностика
  • Профилактика
  • Спорт
  • Регулиране на теглото
  • Фармацевтични компании
  • Контакти
  • Хранене и рецепти
  • Рецепти
  • Хранителни режими

   

Акценти

  • Менюто на българите не е здравословно, едва 10% спортуват
  • Профилактика на диабет тип 2
  • Пектин, целулоза и баластни вещества

Половината българи са с наднормено тегло, само една трета обаче го осъзнават

49% от българите имат наднормено тегло или затлъстяване според индекса за телесна маса, едва 35% обаче смятат, че са по-дебели от нормалното. Въпреки сериозните здравословни последствия, хората все още не могат да осъзнаят важността на тези проблеми. Това показват резултатите от Национално проучване върху наднорменото тегло на социологическата агенция МБМД, направено по поръчка на фармацевтичната компания Roche.

Наднорменото тегло и затлъстяването са най-характерни за хората в Северозападна България. Там с подобни проблеми са 63% от населението. Следват областите на Пазарджик, Пловдив, Смолян, където с наднормено тегло са 60% от хората. Най-малко са дебелите българи в регионите на Русе и Ловеч. В тези места с наднормено тегло или затлъстяване са 43%. По-малко са пълните хора в големите градове, отколкото в селата, показват още данните от изследването. Разликите в отделните райони се дължат най-вече на демографската им структура, както и на различния начин на живот в малките и големи населени места.

Възрастта оказва силно влияние върху теглото на българите. Най-голям е делът на хората с наднормено тегло и затлъстяване над 40 години. Той варира между 57 и 65 процента. Проблеми с килограмите обаче имат и по-младите. По-пълен от нужното е всеки седми младеж между 14 и 17 години, всеки пети между 18 и 29 години, както и една трета от хората между 30 и 39 години.Мъжете са по-дебели от жените, показва още изследването. 52% от силния пол са с повече килограми от нужното. При българките този дял е 46%. Наднорменото тегло и затлъстяването се срещат по-често при хората с по-ниско образование – 55%, отколкото с по-високо – 43%. Също така проблемът е по-характерен за по-бедните българи – 54%. Процентът на по-пълните при хората със средни доходи е 43, а при тези с високи – 47%. Разлика има и според етническата принадлежност. Половината от българите и турците са с наднормено тегло, докато при ромите този дял е едва 38%. Социолозите си обясняват това най-вече с по-ниската възрастова структура на ромските общности.

Липсата на движение, неправилното хранене и стресът са основните причини за силното разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването сред българите, сочат още данните от изследването. Една трета от българите не извършват физически натоварвания в ежедневието си, нито спортуват. При останалите две трети 40% работят в градината, като копаят или плевят, а 20% се разхождат. Реално спортуват едва 10 % - 6% бягат, а 4% ходят на фитнес. В също то време всички си похапват добре. 55% от българите смятат обяда за основно хранене, едва 9% считат, че това е закуската. Все повече нараства и дела на хората, които ядат навън – те са една трета от всички. Повечето от тях са млади хора, добре образовани, предимно българи, които живеят в столицата. Причините за храненето навън са липсата на време – 57%, нуждата от делови контакти – 29%. Менюто на българите също не е здравословно. 37% от хората подбират храната си според вкусовите й качества, а не според това дали е здравословна. За 48% закуската включва кафе, при 43% готови тестени закуски. Почти една трета за вечеря подбират салата, пържени картофи и скара. Наобяд този процент е по-малък. 43% от българите ядат и между основните хранения. Обикновено те похапват вафли, шоколад и солети. На празници 25% преяждат, а по време на стрес това прави всеки осми.

Излишните килограми водят до естетически и здравен дискомфорт, сочи още изследването. Половината от хората с наднормено тегло не се чувстват физически добре, а една пета смятат, че не изглеждат добре. Всеки 13 не може да носи дрехите, които иска, всеки 14 да си върши работата, както желае. Въпреки тези проблеми делът на хората с наднормено тегло, които са опитвали да отслабнат, е нищожен. 20% от българите са пробвали да намалят теглото си. Сред тях обаче са представители на четирите групи според индекса на телесна маса. Оказва се, че всеки пети с поднормено тегло е пробвал да отслабне, при хората с нормално тегло този процент е 12, при тези с наднормено – 25, а при затлъстелите – 33. Най-честият способ за редуциране на килограмите се оказват диетите, но ефектът не е голям. Едва 28% са казали, че са постигнали резултат за по-дълго време.

Резултатите от Националното проучване за наднорменото тегло показват, че българите все още не осъзнават сериозността на този проблем, коментираха от МБМД. През следващите години се очаква броят на хората със затлъстяване да се увеличава, защото населението застарява. Това налага да се промени нагласата на българите към здравословното хранене и начин на живот. 

 

Източник: www.otslabvane.com

        
Менюто на българите не е здравословно, едва 10% спортуват
21-11-2007
49% от българите имат наднормено тегло или затлъстяване. Едва 35% обаче смятат, че са по-дебели от нормалното. Това сочи национално социологическо проучване, направено от агенция МБМД в периода 30 март-4 април. Анкетирани са 1302 граждани ...
22 000 варненци страдат от диабет
15-11-2006
Данните бяха изнесени от  заместник председателя на Българската диабетна асоциация по повод Световния ден за борба за диабета. Тази година денят преминава под мотото “Обединение на всички за диабета”. В страната болните от тази болест са ...
Близо 400 хиляди са болните от диабет в страната ни
17-09-2005
Това съобщи д-р Глинка Комитов от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) пред журналисти през април 2005 г. Тя уточни, че предстои промяна в наредбата за лекарствата, които здравната каса напълно или частично заплаща. Очаква се включване ...

Правила | Защита на данните