Пектинът спада към групата на разтворимите хранителни влакнини, представлява въглехидратен комплекс и притежава изразена способност да свързва водата и да образува високо вискозни разтвори, както и способност да свързва жлъчните киселини в червата. Съдържа гликозиди, неутрални захари и други микрокомпоненти. Пектинът напълно ферментира под въздействие на микробите в дебелото черво за разлика от неразтворимата целулоза. Тези свойства на пектина определят и ползите от неговия прием. Не бива да се подценява и ползата от целулозата – тя създава обем на отпадните маси в дебелото черво и подпомага подобряването и регулирането на перисталтиката. Пектинът подобрява функцията на дебелото черво. Ферментацията на пектина увеличава микробиалната клетъчна маса в несмляните фекални остатъци, което увеличава тяхното разграждане. Способността на пектина да свързва водата води до разреждане на съдържимото в дебелото черво и в резултат до възможност за намаляване на вредното въздействие на неговите съставки. Той участва в свързването на жлъчните киселини, отделени от черния дроб и възпрепятства „смилането” на приетите с храната мазнини. По този начин пектинът намалява увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния холестерол в липопротеините с висока плътност. Пектинът намалява също повишаването на кръвната захар след прием на въглехидрати, което се свързва с ефекта му да забавя изпразването на стомаха. Пектинът забавя процесите на храносмилане и изпразването на стомаха. Това води до увеличаване чувството за ситост и може да намали хранителния прием. Когато достигнат в дебелото черво, пектинът и целулозата дразнят нервните окончания на дебелото черво и по този начин предизвикват перисталтиката на червата. Те подпомагат механично смилането на храните и движението им през червата. Когато храните, които консумираме са бедни на пектин и целулоза, стомахът и червата се отпускат, хранителната маса се задържа там по-дълго от необходимото, развиват се гнилостни процеси и най-често се стига до хроничен запек или до чревна атония. А тези проблеми пък от своя страна отварят пътя за появата на по-сериозни заболявания като дивертикулоза, полипи и рак на дебелото черво.
Естествено всичко е полезно само когато е в „полезно” количество – умерено, затова не трябва да се превишава дневната нужда от около 5 грама, но нуждите са индивидуални, според начина и вида на консумираната храна и целта на приема, затова е препоръчително да се консултирате с диетолог. Повишеният прием на пектин може да доведе до дефицит на някои минерали и микроелементи (желязо, калий, цинк) и обезводняване. Високо естерифицираният пектин, който се предлага на пазара, за разлика от нискоестерифицирания пектин, практически не намалява всмукването на минералите, съдържащи се в храната и не води до нарушения на техния баланс в организма. Нискоестерифициран пектин се включва специално в диетите на хора, изложени на въздействието на тежки метали, тъй като той може да ги свързва в стомашно-чревния тракт и да спомага за тяхното извеждане от организма. Едновременно с това обаче нискоестерифицираният пектин в значителна степен свързва и минералите желязо, калций, мед и цинк, като по този начин намалява всмукването им. При продължителен прием на нискоестерифициран пектин може да настъпят дефицити от тези минерали, поради което те трябва да се вземат допълнително под формата на хранителни добавки. Нито една от формите на пектина не намалява всмукването на витамините, съдържащи се в храната. Едно от най-интересните, мъчно обясними и същевременно едно от най-ефикасните приложение на пектиновите вещества в медицината е употребата им при лекуване на рани. Специфичното в тази насока е, че пектиновите вещества се употребяват с успех при лекуването и на атонични рани, такива, които не се повлияват при третиране с други познати средства за тази цел. Доказано е, че пектинът стимулира образуването на здрави гранулации.

Какви са основните ползи:

• при профилактиката на атеросклерозата, 
• сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания,
• образуването на жлъчни камъни, 
• забавяне на перисталтиката – чувство на ситост, 
• понижава кръвната захар при диабет, 
• без калорична стойност, 
• атитоксично, бактерицидно, епителотонично, протрахиращо и хемостатично действие имат сериозно поле за прояви на пектина върху патологията на развиващи се в устната кухина. Специфичните условия в устата свързани с наличието на слюнка и развита микрофлора са също елемент за преценка на всяко лечебно средство прилагано локално. 
• профилактиката на отравяния с тежки метали (олово, молибден, стронций и др.) 
• образува защитен слой върху лигавицата на стомаха, затова е подходящ при хронични и обострени стомашно-чревни заболявания: колити, ентероколити, гастро–ентероколити.

Пектинът се съдържа в плодовете и зеленчуците, а освен това при консумацията на сурови ябълки, круши, дюли и моркови зъбите, венците и лигавицата на устната кухина се почистват по естествен начин. За набавяне на нужните количества целулоза в комбинация с пектин се препоръчва консумацията на пресни ябълки, круши, сливи, ягоди, портокали (но натурални, а не на сокове), повече сурови зеленчуци - зеле, домати, чушки, салати, червено цвекло и магданоз, повече пълнозърнест пшеничен или пшенично-ръжен хляб.

Най-много баластни вещества се съдържат във вареното жито (40-50 г в 100 г), ръжения хляб (6-8 г в 100 г), пълнозърнестия пшеничен хляб (6-7 г в 100 г), малините (4-8 г в 100 г), касиса (4 г в 100 г плод), фъстъците (9 -11 г в 100 г плод). Количеството на баластните вещества, които трябва да постъпват с храната на човека е около 20 - 30 грама дневно.