За суровина ще се използва генетически модифициран сафлор - непретенциозно едногодишно растение с височина около 1 метър. Съдържанието на човешки инсулин в зърната на сафлора достига до 1,2% от всичките му белтъчини. Това е повече, отколкото е необходимо за изгодното от търговска гледна точка култивиране на растението. В наследствения материал на сафлора са включени човешки гени, кодиращи синтеза на инсулина. По новата технология за производството на 1 тон инсулин ще са необходими 80 милиона долара, докато при използваните сега методи тези разходи превишават 250 милиона. По предварителни оценки, от 1 акър сафлор може да се получи повече от килограм човешки инсулин - количество, достатъчно за лечението на 25 000 диабетици в продължение на 1 година. Така на практика цялата световна потребност от инсулин може да бъде осигурена от плантация на генетически модифициран сафлор с площ 16 000 акра, т.е. около 65 квадратни километра.

Специалистите обаче предупреждават, че може да възникнат два проблема. Единият са екологични движения, които смятат, че е недопустимо култивирането на генетически модифицирани продукти. Далеч по-големи могат да бъдат спънките, които биха създали различните фармацевтични концерни, които държат в момента пазара на инсулин или имат апетити в тази посока. Те могат да се опитат да откупят патента за новата технология. Според данни на Световната здравна организация, към 2010 година на човечеството ще бъдат необходими 16 тона инсулин за 1 година, или 4 пъти повече, отколкото за 2005 година. Нарастването е свързано с общото увеличаване на продължителността на живот на хората, по-ранната диагностика на диабета и масовата употреба на нови форми за прилагане на инсулина като инхалация през носа, при която се изисква 10 пъти повече вещество, отколкото за една инжекция.

Списание “RECIPE”, 2008, www.higia.bg