1. увеличаване на продължителността на живота и намаляване честотата на усложненията, настъпили в следствие на диабета;
2. запазване на качеството на живота и самочувствието на пациента.

Първата цел може да се постигне чрез стриктен гликемичен контрол, а втората - с активното действие на медиците, чиято работа е насочена в областта на диабета.

Крайъгълен камък за успеха в лечението на дабета е здравната култура на пациента.

Лечението на диабет тип 2 е в няколко насоки: диета и упражнения, намаляне на теглото при затлъстели пациенти. Проблемът, залегнал в основата на диабет тип 2 е инсулиновата резистентност.

Когато няма добър ефект от използваните средства се започва лечение с таблетки:

• сулфонилурейни
• бигваниди (метформин)
• тиазолидиндиони
• алфаглюкозидазни инхибитори (акарбоза и миглитол)
• меглитиниди (натеглинид, метаглинид и техните аналози)
• екзенатид
• прамлинтид
  

Сулфонилурея (СУ)

СУ медикаменти са открити от химика Марк Янбон и сътрудници, които са разработвали антибиотик и случайно откриват, че съединението сулфонилурея предизвиква хипогикемия при опитните животни. Сулфнилурейните деривати са клас антидиабетни медикаменти, които се използват за лечение на захарен диабет тип 2. Тези медикаменти въздействат на панкреаса като увеличават произведения от бета-клетките инсулин.

Тези медикаменти се групират в няколко класа.
Първа генерация:
• Ацетохексамид
• Хлорпропамид
• Толбутамид
• Толазамид
Втора генерация:
• Глипизид
• Гликлазид
• Глибенкламид (глибурид)
• Глимепирид
• Гликвидон
Трета генерация:
• Глимепирид

Механизъм на действие и фармакокинетика
Сулфонилурейните медикаменти повишават секреция на проинсулин от бета-клетките на панкреаса.
Съществуват и някои доказателства, че сулфонилурейните медикаменти очувствяват бета-клетките към глюкоза, ограничават производството на глюкоза от черния дроб, ограничават разграждането на мазнини и понижават разграждането на инсулин от черния дроб.
Според продължителността на действието си, те се делят на такива с по-продължително действие и такива с по-кратко действие. Подбора се определя от склонността на пациента към получаване на хипогликемии. Дългодействащите СУ медикаменти могат да предизвикат хипогликемии. Рискът при СУ с по-кратко действие е свързан с неадекватен контрол на кръвната захар.
Според времето на полу-живот, някои от медикаментите се приемат двукратно (напр. от групата на толбутамида), а други трикратно на ден (например от групата на глимепирида). Медикаментите с краткотраен ефект могат да се вземат 30 минути преди хранене или непосредствено преди храна с цел да се покрие пика на кръвната захар след нахранване.

Приложение
Сулфанилурейните препарати се използват основно за лечение на диабет тип 2 още от 1990 година. Другите типове диабет не се влияят от лечение със СУ или както е при гестационен диабет тези лекарства не бива да се използват заради страничните ефекти.
При около 10% от пациентите, СУ са неефективни за понижаване на кръвната захар. Често се прилага комбинация от СУ с метформин или медикамент от групата на тиазолидиндионите и ако няма ефект се преминава на инсулиново лечение. Тройната терапия: СУ + метформин + тиазолидиндиони е обезкуражаваща, но въпреки това се предпочита за лечение пред инсулина.
Станични ефекти и нежелани реакции
Предозирането или неправилното предписание на СУ, могат да предизвикат хипогликемия поради повишеното отделяне на инсулин в кръвта. Най-добрият начин д се избегне хипогликемията е да се избере най-ниската доза от медикамента, която води до нормализиране на кръвнта захар.
СУ, както и инсулина могат да доведат до повишаване на телесното тегло в резултат на прекаляване с въглехидрати от страх за възникване на хипогликемия или отока и намаляването на осмотичната диурез при хипергликемия. Други отбелязани странични реакции са коремен дискомфорт, главоболие и реакции на хиперестезия.
Не се препоръчва употребата им по време на бременност и при планиране на бременност, както и при увредени бъбреци или черен дроб.
Инсулиновото лечение е единствена алтернатива при бременност, бъбречна или чернодробна недостатъчност.
Втора генерация СУ имат по-добри свойства относно телесното тегло и намалени странични ефекти, но са значително по-скъпи.

Бигваниди

Бигванидите са клас перорални хипогликемизиращи средства използвани за лечение на захарен диабет, както и предиабетни състояния.

Примерни бигваниди:

• Метформин – широко използван за лечение на захарен диабет тип 2 в комбинация със затлъстяване;
• Фенформин – изтеглен от пазара, заради страничните му ефекти;
• Буформин - изтеглен от пазара, заради страничните му ефекти,